Гергана Мантаркова е управляващ съдружник на KPMG в България и отговаря за развитието на офисите на компанията в Албания, Косово и Македония, като ръководи консултантската практика на KPMG. Член е на борда на KPMG за Централна и Източна Европа и участва във формирането на стратегията на компанията за региона. Председател на управителния съвет на Българската асоциация на управленските консултантски организации (БАУКО), която обединява и представлява професионални консултантски фирми и сертифицирани управленски консултанти.

Мениджърите очакват по-креативни, комплексни, бързи и персонализирани услуги, като повече търсят реални резултати, отколкото съвети, споделя Гергана Мантаркова, управляващ съдружник на KPMG в България

– Госпожо Мантаркова, българският мениджър лесно или трудно се доверява на консултанти?

– Изграждането на доверие между клиент и консултант е взаимен процес. Клиентът трябва да е сигурен, че консултантът разбира динамиката в съответната индустрия и специфичната ситуация на компанията и може да предложи работещо решение. За него важни са и личностните, професионални и етични качества на консултанта. А за консултанта е необходимо да се убеди, че клиентът би приел независима гледна точка. По-трудно като че ли е преодоляването на “активната инертност” от страна на клиента, т.е. да продължи да работи по същия начин въпреки осъзнатата необходимост от промяна.

– В момента до каква степен професионалните услуги се различават в зависимост от регулациите в отделните страни?

– Професионалните консултантски услуги отразяват спецификата на правната рамка, политиките и практиките на институциите, както и мащабите и зрелостта на съответните пазари. Например в стремеж към повече прозрачност и корпоративна отговорност през миналата година правителството на Обединеното кралство прие пакет от мерки, които изискват от големите компании да публикуват данъчната си стратегия. Това дава възможност на съответните данъчни консултанти да влязат в стратегическа роля.

Традициите също оказват влияние. В Източна Европа, включително и у нас, все още не е популярно компаниите да оповестяват доброволно своите политики и инициативи за устойчиво развитие. Това ще се промени постепенно с очакваните регулаторни изменения и може да доведе до повишен интерес към консултантски услуги в тази област.

– Коя е най-честата мотивация за наемане на професионални консултанти?

– Водещият мотив напоследък е свързан с необходимостта от привеждане на дейността в съответствие с нови регулации и стандарти. Такива са новите международни стандарти за финансово отчитане (МСФО) на приходи, финансови инструменти и лизинги, които имат всеобхватен ефект в редица сектори. Тяхното прилагане е не само въпрос на счетоводно третиране, но изисква и промяна в бизнес процесите и информационните системи. Друга актуална тема е подготовката за прилагане на Регламента за защита на личните данни (GDPR).

Работата на мениджърите и служителите, отговарящи за съответствието, се усложнява от влизането в сила на тези и други регулации в кратък период. По тази причина често е необходимо външно съдействие в различни области – право, финанси, оптимизация на процеси, организационно развитие, информационни технологии.

От друга страна, забелязваме как взаимоотношенията на компаниите с техните клиенти, партньори и инвеститори стават по-комплексни. Това води до активен интерес към услуги, свързани със стратегии за растеж и сливания и придобивания както от страна на местни инвеститори, така и от чужди, за които България отново е привлекателна дестинация.

– Как технологиите променят професионалните услуги и в тази връзка иновациите колко напред са в България?

– Професионалните услуги са относително устойчиви на външни промени. Но през последните две години сме свидетели на преминаването им през истинска буря, предизвикана от промени, които се случват на няколко фронта.

Специализацията и професионалните регулации и стандарти са превръщали познанието в привилегия на консултантите, които го притежават. Постепенно познанието се дигитализира и става общодостъпно. Трансформира се и начинът, по който то се създава – чрез платформи, на които професионалисти, анализатори и ползвателите на услуги споделят своя опит. Това се случва във всички области от сектора на професионалните услуги.

В България сайтовете, предоставящи специализирана информация, имат висока посещаемост. По публични данни например в сферата на правото се отчитат 350 хил. посещения месечно, а в счетоводството – близо 480 хил. За медицински консултации и справочник за лекари регистрираните потребители достигат над 20 хил.

Основно проявление на технологичните промени е и достъпността на автоматизацията. Поемането на работата с големи обеми данни и относително ниска добавена стойност от софтуерни системи позволява на специалистите директно да преминат към фазата на анализ.

Как се променя ролята на бизнес оценителите, когато всеки може да използва приложения и след въвеждане на входящи параметри да получи резултат? И идва ли краят на услугите по изготвяне на данъчни декларации?

Развиването на изкуствения интелект ще позволи във все по-голяма степен машини да извършват действия, които смятаме за изцяло човешки – например следене на показатели в реално време и извършване на преценка. С машинното самообучение компютърът може да разчита документи и да обработва запитвания.

Вече не е изненадващ и въпросът на изследователи защитени ли са професионалните услуги от изчезване, както занаятите са били изместени от индустриалното производство.

Иновациите са не само в технологии и процеси, но и в нови модели на работа. Динамични консултантски фирми умело комбинират интелектуалния си капитал със силата на технологиите и създават собствени софтуерни решения. Поколението Y, или т.нар. милениъли, също оказва влияние върху нашата индустрия. Те не само провокират промяна вътре в организациите като техни служители, но и отвън, като създават нишови иновативни компании и навлизат в териториите на утвърдени играчи. Може да очакваме появяването на Uber и Airbnb в консултантския бранш.

– Това означава ли, че вашият сектор е на прага на голям пробив?

– Технологичният пробив се насочва към непознати територии и решаването на комплексни задачи. Наскоро енергиен гигант ангажира KPMG да създаде система за управление на риска, свързан с ледените полета и айсбергите. Те сериозно усложняват работата по нефтените проучвателни дейности и сондажи, производството и логистиката, като в същото време са възможни значителни рискове за околната среда и безопасността. За да изпълни задачата, KPMG ще комбинира своето ноу-хау за управление на риска, данните от сателитни технологии и дронове и услугите на центровете за наблюдение на океаните.

– Коя е посоката, в която професионалните услуги ще се развиват оттук нататък?

– Мениджърите ще очакват по-креативни, комплексни, бързи и персонализирани услуги. Повече ще търсят реални резултати, отколкото съвети.

За да бъдем полезни като консултанти в бъдеще, трябва да разширяваме палитрата си от знания и умения. Да учим бързо, да бъдем дигитални, да работим с данни в реално време, да правим сложното просто.

Все повече се заличават границите на традиционното консултиране. Правните консултанти преминават отвъд “алинеите” в разбирането на бизнеса и стратегиите. Одиторите използват когнитивни технологии за създаване на добавена стойност. Влиянието на дигиталната трансформация се преценява във всяка сделка за покупка или продажба на бизнес.

За завоюването на пазарни ниши от решаващо значение ще бъде и развиването на нови партньорства и модели на работа. Ролята на професионалните мрежи в този процес става по-важна отвсякога.

– Каква ще бъде 2018 и следващите години за KPMG по отношение на професионалните услуги, които предоставяте на българските фирми?

– Надявам се – много успешни. Екипът на KPMG е мотивиран от възможностите да бъдем полезни на клиентите в новите условия. Ще прилагаме комплексен подход за намирането на мултидисциплинарни решения, подкрепени с най-новите технологични постижения.

Интервю – Венцислав Савов

Източник: manager.bg